Dec 27, 2011, 3:57 PM

Среща

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Аз търсих те сред цялата вселена,
сред звезден прах и млечни океани,
а ти живееш в мене съкровена,
пробудена и шеметно желана.

Аз търсих те сред  дъхави поляни,
насред поля обгърнати от слънце,
в мечти и пътища вървяни,
а ти живееш в мене като зрънце.

Аз търсих те в дълбокото на мрака,
в небесните простори като птица,
тъй дълго те копнях и чаках,
да бъдеш знак за мен, като искрица.

Аз търсих те сред цялата вселена,
във пулса на кръвта гореща,
а ти, любов, живяла си във мене
и ето, че отново пак те срещам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...