27.12.2011 г., 15:57

Среща

1.3K 0 3

Аз търсих те сред цялата вселена,
сред звезден прах и млечни океани,
а ти живееш в мене съкровена,
пробудена и шеметно желана.

Аз търсих те сред  дъхави поляни,
насред поля обгърнати от слънце,
в мечти и пътища вървяни,
а ти живееш в мене като зрънце.

Аз търсих те в дълбокото на мрака,
в небесните простори като птица,
тъй дълго те копнях и чаках,
да бъдеш знак за мен, като искрица.

Аз търсих те сред цялата вселена,
във пулса на кръвта гореща,
а ти, любов, живяла си във мене
и ето, че отново пак те срещам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...