Среща
Когато идваш във съня ми,
събуй обувките окаляни със стари спомени отпред…
При мене влез, недей да се срамуваш…
Вратата тихо притвори, и наметни си нещо, че е лед…
До мене приседни, погледай ме… За малко само!
Не бързай да ме будиш, ако пък искаш да продумаш нещо – то шепни…
Опитай да улавяш със слухът си въздухът от моите дихания,
ръката своя на гърдите ми сложи, сърцето ми пипни…
Дали ще почне то да бие учестено?!
Усеща ли се топлина въобще? Или е спряло да тупти?
Щастлив е бил човекът казват щом обича,
но след всичко и накрая останали са нему само разбитите мечти…
И аз не се разминах с тази участ…
Лежа, облечен в нови дрехи между пет дъски…
Усмихнат съм в сънят си вечен,
и знай, че причината за усмивката ми все ще бъдеш ти…
Недей да плачеш, моля те! Не трябва да си слаба…
Отдясно има свещи, запали една и си спомни за мен…
Погледай тихо как фитила обграден със восъка гори, а после гасне…
Тъй, както събужда се човек, живее, а после ляга и свършва неговият ден…
Когато няма ни, за нас едва ли все говори се с добро и сещат се с усмивка…
Далече от мисълта съм, че не ни омаскаряват с клевети…
По пътя земен може тялото ми да не знае при кого да иде,
но убеден съм, че след края душата е наясно при кого ще отлети…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Съби Седник Все права защищены
казвам го като млад драскач, защото не мога да се нарека писател.. ПЛУР -С
