13.04.2014 г., 0:05 ч.

Среща 

  Поезия
877 2 5

Когато идваш във съня ми,

събуй обувките окаляни със стари спомени отпред…

При мене влез, недей да се срамуваш…

Вратата тихо притвори, и наметни си нещо, че е лед…

 

До мене приседни, погледай ме… За малко само!

Не бързай да ме будиш, ако пък искаш да продумаш нещо – то шепни…

Опитай да улавяш със слухът си въздухът от моите дихания,

ръката своя на гърдите ми сложи, сърцето ми пипни…

 

Дали ще почне то да бие учестено?!
Усеща ли се топлина въобще? Или е спряло да тупти?

Щастлив е бил човекът казват щом обича,

но след всичко и накрая останали са нему само разбитите мечти…

 

И аз не се разминах с тази участ…

Лежа, облечен в нови дрехи между пет дъски…

Усмихнат съм в сънят си вечен,

и знай, че причината за усмивката ми все ще бъдеш ти…

 

Недей да плачеш, моля те! Не трябва да си слаба…

Отдясно има свещи, запали една и си спомни за мен…

Погледай тихо как фитила обграден със восъка гори, а после гасне…

Тъй, както събужда се човек, живее, а после ляга и свършва неговият ден…

 

Когато няма ни, за нас едва ли все говори се с добро и сещат се с усмивка…

Далече от мисълта съм, че не ни омаскаряват с клевети…

По пътя земен може тялото ми да не знае при кого да иде,

но убеден съм, че след края душата е наясно при кого ще отлети…

 

 

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БРАВО!Страхотно въздействащо и смислено!
  • Пак го чета...много е прекрасно и толкова силно ми въздейства! Моите почитания!
  • „събуй обувките окаляни със стари спомени отпред…“ много измислено, великолепно. Писал си го с много почувствано и аз го почувствах, благодаря! (: Единствено те съветвам да поработиш над ритъма, ако пожелаеш, срички, това-онова казвам го като млад драскач, защото не мога да се нарека писател.. ПЛУР -С
  • Ох, Той! Пишеш потресаващо! Най-странното е, че все едно аз съм изразила усещанията си, чрез твоите слова.
    Моите почитания,
    М.
  • Стисна ме за гърлото. Смисълът на земното битие не спира да ме тревожи, както и мисълта къде ще отиде душата ми после... много смислена творба
Предложения
: ??:??