22 мая 2012 г., 20:19

Среща

681 0 0

Душите ни се срещнаха и полетяха,
с онзи полет, който не знае граници
и не търпи прегради и разстояния,
във необятието те се сляха
и затанцуваха магичния си танц.
Потърсиха слънцето и луната,
звезда си намериха - да ги сгрява,
издигнаха се далеч над суетата,
над пошлостта и човешката плява.
Завистта и злобата останаха долу -
в ниското и неуютното...
Танцуват те и се докосват,
горят във танца на светулките,
осветяват пътя на изгубените.
... Кратък беше този танц магичен,
но пък дяволски хубав!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...