Среща
676
0
0
Душите ни се срещнаха и полетяха,
с онзи полет, който не знае граници
и не търпи прегради и разстояния,
във необятието те се сляха
и затанцуваха магичния си танц.
Потърсиха слънцето и луната,
звезда си намериха - да ги сгрява,
издигнаха се далеч над суетата,
над пошлостта и човешката плява.
Завистта и злобата останаха долу -
в ниското и неуютното...
Танцуват те и се докосват,
горят във танца на светулките,
осветяват пътя на изгубените.
... Кратък беше този танц магичен,
но пък дяволски хубав!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
