1 мая 2010 г., 19:03

Среща

1K 0 23

Здравей, приятелю,

не сме се виждали с години,

но още си така красив...

Аз същата? Не съм се променила?

Не се шегувай, че животът ми е крив...

 

Е, малко побелял и напълнял си,

не питам, чух - добре си бил, щастлив,

излезе свястна твойта, знаех си,

а аз, не е за крак, а за голям аперитив.

 

А помниш ли оная стара дупка - Бара

и наш`та маса в дъното, във ляво,

и оня, моя, дето беше от Монтана -

умрял, и каката, която викаше ти „Браво!”.

 

Ох, бързам, чакат ме и нямам време,

това е моят номер, да... ще... ще...

е, много поздрави на твоята от мене,

не ме поглеждай, как... като момче...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...