Среща
Здравей, приятелю,
не сме се виждали с години,
но още си така красив...
Аз същата? Не съм се променила?
Не се шегувай, че животът ми е крив...
Е, малко побелял и напълнял си,
не питам, чух - добре си бил, щастлив,
излезе свястна твойта, знаех си,
а аз, не е за крак, а за голям аперитив.
А помниш ли оная стара дупка - Бара
и наш`та маса в дъното, във ляво,
и оня, моя, дето беше от Монтана -
умрял, и каката, която викаше ти „Браво!”.
Ох, бързам, чакат ме и нямам време,
това е моят номер, да... ще... ще...
е, много поздрави на твоята от мене,
не ме поглеждай, как... като момче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
