Среща
Здравей, приятелю,
не сме се виждали с години,
но още си така красив...
Аз същата? Не съм се променила?
Не се шегувай, че животът ми е крив...
Е, малко побелял и напълнял си,
не питам, чух - добре си бил, щастлив,
излезе свястна твойта, знаех си,
а аз, не е за крак, а за голям аперитив.
А помниш ли оная стара дупка - Бара
и наш`та маса в дъното, във ляво,
и оня, моя, дето беше от Монтана -
умрял, и каката, която викаше ти „Браво!”.
Ох, бързам, чакат ме и нямам време,
това е моят номер, да... ще... ще...
е, много поздрави на твоята от мене,
не ме поглеждай, как... като момче...
© Ивон All rights reserved.
