Когато след години ний се срещнем
и спомним си за миналите дни,
навярно слънце пак ще блесне
в изстиналите ни очи.
Усмивка топла ще изгрее
и нашите сърца ще озари;
дали смехът плача ще надделее
или сълза една ще пропълзи.
И вятърът отново ще повява,
ще роши нашите коси
и пак ще бъде тъй красиво, както нявга,
но няма толкоз много да боли.
© Жанет Велкова Все права защищены
(отивам да чета романа)