Когато след години ний се срещнем
и спомним си за миналите дни,
навярно слънце пак ще блесне
в изстиналите ни очи.
Усмивка топла ще изгрее
и нашите сърца ще озари;
дали смехът плача ще надделее
или сълза една ще пропълзи.
И вятърът отново ще повява,
ще роши нашите коси
и пак ще бъде тъй красиво, както нявга,
но няма толкоз много да боли.
© Жанет Велкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
