Среща
Аз пак те срещнах в магазина
за плодове и зеленчуци;
след работа ме чакаш чинно
или и днес - така се случи?
Пак всички погледи събрахме
с усмивките: спонтанни, чисти;
не под една и съща стряха
живеем, явно, а сме близки.
И продавачката ни гледа
с усмивка - чудо: "Май се сещам!":
Колеги, или пък съседи,
познати, да и... още нещо!
Не, мила, вече сме си бивши,
ала усмивката - остана;
така единият въздиша,
а другият - превръзва рана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цонка Петрова Все права защищены
И по стил и по тема.
