Аз пак те срещнах в магазина
за плодове и зеленчуци;
след работа ме чакаш чинно
или и днес - така се случи?
Пак всички погледи събрахме
с усмивките: спонтанни, чисти;
не под една и съща стряха
живеем, явно, а сме близки.
И продавачката ни гледа
с усмивка - чудо: "Май се сещам!":
Колеги, или пък съседи,
познати, да и... още нещо!
Не, мила, вече сме си бивши,
ала усмивката - остана;
така единият въздиша,
а другият - превръзва рана.
© Цонка Петрова All rights reserved.
Много е свежо. Естествено подредени думи, без измъчени рими - пък и сюжет има