28.04.2010 г., 22:13

Среща

1.1K 0 23

Аз пак те срещнах в магазина
за плодове и зеленчуци;
след работа ме чакаш чинно
или и днес - така се случи?

Пак всички погледи събрахме
с усмивките: спонтанни, чисти;
не под една и съща стряха
живеем, явно, а сме близки.
 
И продавачката ни гледа
с усмивка - чудо: "Май се сещам!":
Колеги,  или пък съседи,
познати, да и... още нещо!

Не, мила, вече сме си бивши,
ала усмивката - остана;
така единият въздиша,
а другият - превръзва рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, от една кошница са И по стил и по тема.
    Много е свежо. Естествено подредени думи, без измъчени рими - пък и сюжет има
  • Приятно, ненатрапчиво, семпло! Удоволствие!
  • Много ми хареса! Много свежо, изчистено, леко се чете. Особено чаровно заради искреността на споделеното. Благодаря!
  • От три години получавам по електронната си поща ежедневен персонализиран (съставен по моите дата,час и място на раждане)хороскоп от астроцентър във Франция,град Марсилия.За мен това е интересно,умно четиво на хубав говорим френски.Толкова! Няма предсказания,носи настроение,изключително позитивен,приятелски съвети към типични представители на Козирог.
  • Merde, j'parle pas le français astral

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...