Ще стана в утрин ранна,
ще се окъпя във росата,
ще облека си слънчева премяна
и цвете ще си закача в косата.
Ще бързам аз за наш'та среща,
от птиците ще взема си криле,
да литна, а в очите ще блести надежда,
за мига, когато заедно ще сме.
А ти ще чакаш, дъх стаил,
със обич свойта самодива,
ще ме посрещнеш с поглед мил,
ще промълвиш "Здравей, любима".
© Жанет Велкова Все права защищены