19.02.2011 г., 14:38

Среща 2

930 0 3

Ще стана в утрин ранна,

ще се окъпя във росата,

ще облека си слънчева премяна

и цвете ще си закача в косата.

 

Ще бързам аз за наш'та среща,

от птиците ще взема си криле,

да литна, а в очите ще блести надежда,

за мига, когато заедно ще сме.

 

А ти ще чакаш,  дъх стаил,

със обич свойта самодива,

ще ме посрещнеш с поглед мил,

ще промълвиш "Здравей, любима".

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...