Ще стана в утрин ранна,
ще се окъпя във росата,
ще облека си слънчева премяна
и цвете ще си закача в косата.
Ще бързам аз за наш'та среща,
от птиците ще взема си криле,
да литна, а в очите ще блести надежда,
за мига, когато заедно ще сме.
А ти ще чакаш, дъх стаил,
със обич свойта самодива,
ще ме посрещнеш с поглед мил,
ще промълвиш "Здравей, любима".
© Жанет Велкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
