С Р Е Щ А
На хълма отсреща
днес детството мое
ме кани на среща -
не знам за какво е.
С шейна се пързаля
и глъчка се вдига.
Трева го търкаля,
звезда му намига...
Ти, малко огниво,
не ми се присмивай.
Мой спомен на живо -
не ми го изтривай.
Снегът е в косите -
но Ти си в сърцето!
Отново шейните
ми връщат Детето!
04.05.2013 г.
© Вили Димитрова Все права защищены