10 ene 2014, 10:57

Среща

  Poesía » Otra
1.7K 0 5

         С Р Е Щ А

         

 

На хълма отсреща

днес детството мое

ме кани  на среща -

не знам за какво е.

 

С шейна се пързаля

и глъчка се вдига.

Трева го търкаля,

звезда му намига...

 

Ти, малко огниво,

не ми се присмивай.

Мой спомен на живо -

не ми го изтривай.

 

Снегът е в косите -

но Ти си в сърцето!

Отново шейните

ми връщат Детето!

 

 

                     04.05.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...