Jan 10, 2014, 10:57 AM

Среща

  Poetry » Other
1.7K 0 5

         С Р Е Щ А

         

 

На хълма отсреща

днес детството мое

ме кани  на среща -

не знам за какво е.

 

С шейна се пързаля

и глъчка се вдига.

Трева го търкаля,

звезда му намига...

 

Ти, малко огниво,

не ми се присмивай.

Мой спомен на живо -

не ми го изтривай.

 

Снегът е в косите -

но Ти си в сърцето!

Отново шейните

ми връщат Детето!

 

 

                     04.05.2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...