27 февр. 2018 г., 23:36

Среща

912 0 1

                     Среща

 

                Когато някой ден случайно

                тя при тебе спре,

                когато с галещ поглед

                докосне твоето сърце,

                недей я пита с изненада

                тя коя е и защо с ръка

                съдбата ти чертае.

 

                Отваря тя заключени врати

                и на нейните криле ти –

                птица устремена,

                политаш към бездънни висоти,

                а после спускаш леко,

                над върхарите зелени.

 

                Ще мине време и ще разбереш,

                че с любовта

                и с нейната магия,

                своя връх мечтан си изкачил

                и на всекиго от себе си,

                ти нещо скъпо си дарил.

 

                                    П. Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...