27 февр. 2018 г., 23:36

Среща

918 0 1

                     Среща

 

                Когато някой ден случайно

                тя при тебе спре,

                когато с галещ поглед

                докосне твоето сърце,

                недей я пита с изненада

                тя коя е и защо с ръка

                съдбата ти чертае.

 

                Отваря тя заключени врати

                и на нейните криле ти –

                птица устремена,

                политаш към бездънни висоти,

                а после спускаш леко,

                над върхарите зелени.

 

                Ще мине време и ще разбереш,

                че с любовта

                и с нейната магия,

                своя връх мечтан си изкачил

                и на всекиго от себе си,

                ти нещо скъпо си дарил.

 

                                    П. Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....