27.02.2018 г., 23:36

Среща

908 0 1

                     Среща

 

                Когато някой ден случайно

                тя при тебе спре,

                когато с галещ поглед

                докосне твоето сърце,

                недей я пита с изненада

                тя коя е и защо с ръка

                съдбата ти чертае.

 

                Отваря тя заключени врати

                и на нейните криле ти –

                птица устремена,

                политаш към бездънни висоти,

                а после спускаш леко,

                над върхарите зелени.

 

                Ще мине време и ще разбереш,

                че с любовта

                и с нейната магия,

                своя връх мечтан си изкачил

                и на всекиго от себе си,

                ти нещо скъпо си дарил.

 

                                    П. Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...