Среща
Прихлупени къщи,
от времето грохнали,
сякаш артрит ги разяжда
до кости…
Стените дъхтят на самота̀ и варосано,
в очакване на отдавна не идвали гости.
Ковьорче бродирано
над миндера застлан
в малката со̀бица, вместо картина.
Снимка черно-бяла
в рамка от чам,
с достолепна осанка е застинало миналото.
Тя, смирена и тиха –
Богородица съща,
с младенеца в ръце върху топлия скут.
В светлина и любов,
ореол вездесъщи,
на български корени засукал духа.
Залез в очите ѝ огън подпалил е…
По снагата трептят неземни шевици.
Бод подир бод,
магични мандали -
знаци космични
с български код.
Оживяват мисли и спомени…
В къщата срещат се
минало с днес…
Светове!
В тишината портата някой отвори,
и зачирика звънко детско гласче.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Со̀ба, со̀бица*
остаряла дума за стая, обикновено в селска къща
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
