ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
339 2571
30 авг. 2023 г., 16:41

Среща 

  Поэзия
302 5 14

 Прихлупени къщи,

от времето грохнали,

сякаш артрит ги разяжда

до кости…

Стените дъхтят на самота̀ и варосано,

в очакване на отдавна не идвали гости.

 

Ковьорче бродирано

над миндера застлан

в малката со̀бица, вместо картина.

Снимка черно-бяла

в рамка от чам,

с достолепна осанка е застинало миналото. 

 

Тя, смирена и тиха –

Богородица съща,

с младенеца в ръце върху топлия скут.

В светлина и любов,

ореол вездесъщи,

на български корени засукал духа.

 

Залез в очите ѝ огън подпалил е…

По снагата трептят неземни шевици.

Бод подир бод,

магични мандали -

знаци космични

с български код.

 

Оживяват мисли и спомени…

В къщата срещат се

минало с днес…

Светове!                                              

В тишината портата някой отвори,

и зачирика звънко детско гласче.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Со̀ба, со̀бица*

остаряла дума за стая, обикновено в селска къща 

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мила Злати, какво по-хубаво от добрата дума между творящи хора? Няма да крия, коментарът ти ме зарадва и ти благодаря много да него. Прекрасен ден ти желая!🌞🌹
  • Мила ни Дани, стопли детското в душицата ми! Довя ми мили, незабравими моменти, стана ми носталгично, но и някак светло. Прекрасен стих! Благодаря за емоциите, които събуди! Съпреживях отново свидни спомени.
  • Благодаря ти много за хубавите думи, Бела! Прекрасен ден от мен!🌞
  • Ако можехме в тази среща между миналото и днес да вземем достойните неща, ценностите и да ги предадем на внуците си.... Благодаря, Стойчо, за прочита и коментара. За "любими" също!
  • Много лиричен пейзаж от чувства!
    Носталгията на живота от нещо отминало, но и нещо остава:поантата носи радостта на детството!
    Поздравления, Даниела!🙂
  • Благодаря ти, Младене, темата не носи радост, но коментара ти ме зарадва.
  • Прекрасен стих, Дани.
    Поздравление!
  • Люси, сърдечно ти благодаря!🥰

    Ники, няма как да върнем времето, старото винаги си отива, но нека да бъде достойно, да градим върху него, да се гордеем с него... Благодаря ти за коментара!
  • Спомените по нещо изгубено винаги са тъжни... Може би нямаше да го преживяваме така, ако животът ни днес беше по - пълнокръвен...Благодаря ти, Иване, че се спря при мен и коментира.
  • Тъжно е, Дани!
    Колко такива къщи са напуснати, рушащи се-останали само спомените на времето!
  • Ех, тези стари къщи, Дани! Приказно!
  • Старите къщи навяват на тъжни спомени!...
  • Наистина тъжно, Деа...Със зрънце надежда...
  • Тъжно...
Предложения
: ??:??