24 дек. 2017 г., 00:20

Среща

949 3 21

Срещнах я!

Когато залезът прегръща

години уморени

Съдбата пише

краят на един роман

Надеждата

без да ме погледне мине

и търси свят

от мене не видян.

Очите – приказна загадка,

йероглив

в сърцето издълбан

шифър за любов

с фраза кратка

пътят с рози

или тръни е застлан.

"Върви без страх,"

Сърцето ми говори

Разумът се сърди

"Спри и озърни"

объркан съм

не ми се спори

а там, при нея

само светлини. 

 

Декември, 2017г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чета те с удоволствие, Гавраиле и ти се радвам от сърце! Бъди благословен и следвай сърцето си, а разумът, той понякога ни подвежда...!
  • Иржи,тъй като съветите ги казваш от върха на планината чувствувам се като Моисей.Както винаги се шегувам.На теб искрено ти желая година изпълнена със здраве и радост.Иероглифите,намерим ли Кивотът на щастието ще ги разгадаем.
  • И са казали всичко,и съвети са ти дали по-долу ,същото го мисля и аз,но ще допълня...на върха на планината залезът идва мноооого по-късно,тъй,че се възползвай колкото можеш от светлината пред теб!..От нея и иероглифите се разгадават и звучи само гласът на сърцето!Дано Новата година ти донесе много здраве и щастие,Гавраил!
  • Многоцветна,ще послушам съвета ти.Желая ти щастлива Нова година!
  • Не слушай разума, продължи смело напред към светлината и любовта! Много ми хареса, поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...