24.12.2017 г., 0:20

Среща

945 3 21

Срещнах я!

Когато залезът прегръща

години уморени

Съдбата пише

краят на един роман

Надеждата

без да ме погледне мине

и търси свят

от мене не видян.

Очите – приказна загадка,

йероглив

в сърцето издълбан

шифър за любов

с фраза кратка

пътят с рози

или тръни е застлан.

"Върви без страх,"

Сърцето ми говори

Разумът се сърди

"Спри и озърни"

объркан съм

не ми се спори

а там, при нея

само светлини. 

 

Декември, 2017г

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чета те с удоволствие, Гавраиле и ти се радвам от сърце! Бъди благословен и следвай сърцето си, а разумът, той понякога ни подвежда...!
  • Иржи,тъй като съветите ги казваш от върха на планината чувствувам се като Моисей.Както винаги се шегувам.На теб искрено ти желая година изпълнена със здраве и радост.Иероглифите,намерим ли Кивотът на щастието ще ги разгадаем.
  • И са казали всичко,и съвети са ти дали по-долу ,същото го мисля и аз,но ще допълня...на върха на планината залезът идва мноооого по-късно,тъй,че се възползвай колкото можеш от светлината пред теб!..От нея и иероглифите се разгадават и звучи само гласът на сърцето!Дано Новата година ти донесе много здраве и щастие,Гавраил!
  • Многоцветна,ще послушам съвета ти.Желая ти щастлива Нова година!
  • Не слушай разума, продължи смело напред към светлината и любовта! Много ми хареса, поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...