24 dic 2017, 0:20

Среща

951 3 21

Срещнах я!

Когато залезът прегръща

години уморени

Съдбата пише

краят на един роман

Надеждата

без да ме погледне мине

и търси свят

от мене не видян.

Очите – приказна загадка,

йероглив

в сърцето издълбан

шифър за любов

с фраза кратка

пътят с рози

или тръни е застлан.

"Върви без страх,"

Сърцето ми говори

Разумът се сърди

"Спри и озърни"

объркан съм

не ми се спори

а там, при нея

само светлини. 

 

Декември, 2017г

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чета те с удоволствие, Гавраиле и ти се радвам от сърце! Бъди благословен и следвай сърцето си, а разумът, той понякога ни подвежда...!
  • Иржи,тъй като съветите ги казваш от върха на планината чувствувам се като Моисей.Както винаги се шегувам.На теб искрено ти желая година изпълнена със здраве и радост.Иероглифите,намерим ли Кивотът на щастието ще ги разгадаем.
  • И са казали всичко,и съвети са ти дали по-долу ,същото го мисля и аз,но ще допълня...на върха на планината залезът идва мноооого по-късно,тъй,че се възползвай колкото можеш от светлината пред теб!..От нея и иероглифите се разгадават и звучи само гласът на сърцето!Дано Новата година ти донесе много здраве и щастие,Гавраил!
  • Многоцветна,ще послушам съвета ти.Желая ти щастлива Нова година!
  • Не слушай разума, продължи смело напред към светлината и любовта! Много ми хареса, поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...