Среща

На площада случи се в миг,

нашите стъпки се сляха.

Така призова ме със стих,

и очите ни песен запяха.

Аз в песента се заслушах,

и в цветята които шептяха.

Те ми говореха, и ги целунах,

до теб ме отведоха плаха.

В този миг всичко забравих,

и времето сякаш изчезна,

и там в дъждът се забавих.

И моят в твоя зов се позна,

и душите ни в едно оживяха,

и днес тя ни е една и е цяла.