На площада случи се в миг,
нашите стъпки се сляха.
Така призова ме със стих,
и очите ни песен запяха.
Аз в песента се заслушах,
и в цветята които шептяха.
Те ми говореха, и ги целунах,
до теб ме отведоха плаха.
В този миг всичко забравих,
и времето сякаш изчезна,
и там в дъждът се забавих.
И моят в твоя зов се позна,
и душите ни в едно оживяха,
и днес тя ни е една и е цяла.
© Лили Вълчева All rights reserved.