27.07.2024 г., 23:00

Среща

593 0 0


На площада случи се в миг,

нашите стъпки се сляха.

Така призова ме със стих,

и очите ни песен запяха.

 

Аз в песента се заслушах,

и в цветята които шептяха.

Те ми говореха, и ги целунах,

до теб ме отведоха плаха.

 

В този миг всичко забравих,

и времето сякаш изчезна,

и там в дъждът се забавих.

 

И моят в твоя зов се позна,

и душите ни в едно оживяха,

и днес тя ни е една и е цяла.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...