20 февр. 2007 г., 17:05

Среща

1K 1 16
                Аз зная, ще се срещнем с теб отново  
                и с гласове смутени ще се поздравим,
                ще бъдем тихи, мълчаливи и виновни,
                че не можахме любовта да съхраним.


                Ще се погледнем - в погледа ни плах,
                желанието старо ще изплува,
                и ще усетим със нарастващ страх,
                как много тази среща ще ни струва.


                И ще се разделим с приведени глави,
                без даже да си кажем сбогом,
                и въпреки че след това ще ни боли,
                едва ли ще се срещнем с теб отново.
                
                 
  



                                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...