20 февр. 2007 г., 17:05

Среща

1.1K 1 16
                Аз зная, ще се срещнем с теб отново  
                и с гласове смутени ще се поздравим,
                ще бъдем тихи, мълчаливи и виновни,
                че не можахме любовта да съхраним.


                Ще се погледнем - в погледа ни плах,
                желанието старо ще изплува,
                и ще усетим със нарастващ страх,
                как много тази среща ще ни струва.


                И ще се разделим с приведени глави,
                без даже да си кажем сбогом,
                и въпреки че след това ще ни боли,
                едва ли ще се срещнем с теб отново.
                
                 
  



                                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...