Полека от небесния гердан
мънисто синьо се изниза -
отива си и този ден незван,
съблича бялата си риза.
Тя срещна го: внезапен светъл мъж,
докоснал тъмната ù струна.
Къде остана цъфналата ръж?
Там можеше да го целуне...
А млада нощ със сребърни коси
повива във покой душата.
Ще може ли мъжът да се спаси,
белязан вече от тъгата?
© Аноним Все права защищены