anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
21.04.2009 г., 19:04 ч.

Среща 

  Поезия » Любовна
555 1 7

Полека от небесния гердан

мънисто синьо се изниза -

отива си и този ден незван,

съблича бялата си риза.

Тя срещна го: внезапен светъл мъж,

докоснал тъмната ù струна.

Къде остана цъфналата ръж?

Там можеше да го целуне...

А млада нощ със сребърни коси

повива във покой душата.

Ще може ли мъжът да се спаси,

белязан вече от тъгата?

© Аноним Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??