Среща

21 abr 2009, 19:04

Poesía » De amor

667 1 7

Полека от небесния гердан
мънисто синьо се изниза -
отива си и този ден незван,
съблича бялата си риза.
Тя срещна го: внезапен светъл мъж,
докоснал тъмната ù струна.
Къде остана цъфналата ръж?
Там можеше да го целуне...
А млада нощ със сребърни коси
повива във покой душата.
Ще може ли мъжът да се спаси,
белязан вече от тъгата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Среща

Искате да прочетете повече?

Propuestas