anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
21 abr 2009, 19:04

Среща 

  Poesía » De amor
598 1 7

Полека от небесния гердан

мънисто синьо се изниза -

отива си и този ден незван,

съблича бялата си риза.

Тя срещна го: внезапен светъл мъж,

докоснал тъмната ù струна.

Къде остана цъфналата ръж?

Там можеше да го целуне...

А млада нощ със сребърни коси

повива във покой душата.

Ще може ли мъжът да се спаси,

белязан вече от тъгата?

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??