Полека от небесния гердан
мънисто синьо се изниза -
отива си и този ден незван,
съблича бялата си риза.
Тя срещна го: внезапен светъл мъж,
докоснал тъмната ù струна.
Къде остана цъфналата ръж?
Там можеше да го целуне...
А млада нощ със сребърни коси
повива във покой душата.
Ще може ли мъжът да се спаси,
белязан вече от тъгата?
© Аноним All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
