anonimapokrifoff (Аноним) anonimapokrifoff (Аноним)
16 73
Apr 21, 2009, 7:04 PM

Среща

  Poetry » Love
811 1 7

Полека от небесния гердан

мънисто синьо се изниза -

отива си и този ден незван,

съблича бялата си риза.

Тя срещна го: внезапен светъл мъж,

докоснал тъмната ù струна.

Къде остана цъфналата ръж?

Там можеше да го целуне...

А млада нощ със сребърни коси

повива във покой душата.

Ще може ли мъжът да се спаси,

белязан вече от тъгата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аноним All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0