anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Apr 21, 2009, 7:04 PM

Среща 

  Poetry » Love
637 1 7

Полека от небесния гердан

мънисто синьо се изниза -

отива си и този ден незван,

съблича бялата си риза.

Тя срещна го: внезапен светъл мъж,

докоснал тъмната ù струна.

Къде остана цъфналата ръж?

Там можеше да го целуне...

А млада нощ със сребърни коси

повива във покой душата.

Ще може ли мъжът да се спаси,

белязан вече от тъгата?

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??