6 июн. 2007 г., 08:57

Среща

921 0 1
                                                   
                                                                    Среща
 
                                                  Не се страхувай, ловецо,
                                                  само си спомни,
                                                  аз съм сърната, в чието сърце
                                                  трофей оловен тупти...
                                             
                                                  Не се вини,
                                                  няма да заплача,
                                                  гората не търпи да се мълчи...
                                                  Късен е този час,
                                                  дъждът е тръгнал бос за нас.
                                                  Прегърни ме поне за миг,
                                                  като ослепял без тебе е грехът...

                                                  Не те коря, ловецо,
                                                  не си виновен с нищо ти,
                                                  освен, че любовта ни
                                                  без разстрел умъртви!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...