Jun 6, 2007, 8:57 AM

Среща

  Poetry
917 0 1
                                                   
                                                                    Среща
 
                                                  Не се страхувай, ловецо,
                                                  само си спомни,
                                                  аз съм сърната, в чието сърце
                                                  трофей оловен тупти...
                                             
                                                  Не се вини,
                                                  няма да заплача,
                                                  гората не търпи да се мълчи...
                                                  Късен е този час,
                                                  дъждът е тръгнал бос за нас.
                                                  Прегърни ме поне за миг,
                                                  като ослепял без тебе е грехът...

                                                  Не те коря, ловецо,
                                                  не си виновен с нищо ти,
                                                  освен, че любовта ни
                                                  без разстрел умъртви!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айбигел айбигел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...