6 jun 2007, 8:57

Среща

  Poesía
922 0 1
                                                   
                                                                    Среща
 
                                                  Не се страхувай, ловецо,
                                                  само си спомни,
                                                  аз съм сърната, в чието сърце
                                                  трофей оловен тупти...
                                             
                                                  Не се вини,
                                                  няма да заплача,
                                                  гората не търпи да се мълчи...
                                                  Късен е този час,
                                                  дъждът е тръгнал бос за нас.
                                                  Прегърни ме поне за миг,
                                                  като ослепял без тебе е грехът...

                                                  Не те коря, ловецо,
                                                  не си виновен с нищо ти,
                                                  освен, че любовта ни
                                                  без разстрел умъртви!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...