6 jun 2007, 8:57

Среща

  Poesía
919 0 1
                                                   
                                                                    Среща
 
                                                  Не се страхувай, ловецо,
                                                  само си спомни,
                                                  аз съм сърната, в чието сърце
                                                  трофей оловен тупти...
                                             
                                                  Не се вини,
                                                  няма да заплача,
                                                  гората не търпи да се мълчи...
                                                  Късен е този час,
                                                  дъждът е тръгнал бос за нас.
                                                  Прегърни ме поне за миг,
                                                  като ослепял без тебе е грехът...

                                                  Не те коря, ловецо,
                                                  не си виновен с нищо ти,
                                                  освен, че любовта ни
                                                  без разстрел умъртви!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...