13 мар. 2008 г., 10:28

Среща

891 0 13

СРЕЩА 

 

/след 40 години/

 

                              На съучениците ми

 

"Елате тук при нас, на скъпа среща

с целия ни клас."

Тъй пишеше в поканата-писмо,

как  неусетно в младостта ме върна то.

Четиридесет лета назад се спрях

и в този миг момиче се видях.

Беше красива и щастлива пролет

със ято младо пред съдбовен полет...

Събрахме се - в гнездото долетели

момичета, момчета с ризи бели.

Различно сме живели и успели,

само косите са еднакво побелели.

Във дневника от младите ни дни

поглеждаме с усмивка, че, уви -

понякога грешили сме, нали?

В душите две китари са звънели,

а  днес сме кротки, дори помъдрели.

Училище, в сърцата остани...

И догодина пак ни събери.           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих!!! Браво!!!
  • ех,спомени...
    хубави...лоши....
    те са част от живота ни!!!
    не можем да ги забравим с лека ръка!
    поздрави скъпа Лили!!!
    прегръщам те от сърце!
  • Докосващо!!!!!!
  • В този момент съм безмълвна... Докосваш едно от най-съкровените кътчета в душата ми, Лили...
    Стихът ти е прекрасен, вълнуващ!........................!!!
    Благодаря за усещането!
  • Винаги пишеш толкова истински и искрено!
    Браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...