Mar 13, 2008, 10:28 AM

Среща

  Poetry
890 0 13

СРЕЩА 

 

/след 40 години/

 

                              На съучениците ми

 

"Елате тук при нас, на скъпа среща

с целия ни клас."

Тъй пишеше в поканата-писмо,

как  неусетно в младостта ме върна то.

Четиридесет лета назад се спрях

и в този миг момиче се видях.

Беше красива и щастлива пролет

със ято младо пред съдбовен полет...

Събрахме се - в гнездото долетели

момичета, момчета с ризи бели.

Различно сме живели и успели,

само косите са еднакво побелели.

Във дневника от младите ни дни

поглеждаме с усмивка, че, уви -

понякога грешили сме, нали?

В душите две китари са звънели,

а  днес сме кротки, дори помъдрели.

Училище, в сърцата остани...

И догодина пак ни събери.           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав стих!!! Браво!!!
  • ех,спомени...
    хубави...лоши....
    те са част от живота ни!!!
    не можем да ги забравим с лека ръка!
    поздрави скъпа Лили!!!
    прегръщам те от сърце!
  • Докосващо!!!!!!
  • В този момент съм безмълвна... Докосваш едно от най-съкровените кътчета в душата ми, Лили...
    Стихът ти е прекрасен, вълнуващ!........................!!!
    Благодаря за усещането!
  • Винаги пишеш толкова истински и искрено!
    Браво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...