СРЕЩА
/след 40 години/
На съучениците ми
"Елате тук при нас, на скъпа среща
с целия ни клас."
Тъй пишеше в поканата-писмо,
как неусетно в младостта ме върна то.
Четиридесет лета назад се спрях
и в този миг момиче се видях.
Беше красива и щастлива пролет
със ято младо пред съдбовен полет...
Събрахме се - в гнездото долетели
момичета, момчета с ризи бели.
Различно сме живели и успели,
само косите са еднакво побелели.
Във дневника от младите ни дни
поглеждаме с усмивка, че, уви -
понякога грешили сме, нали?
В душите две китари са звънели,
а днес сме кротки, дори помъдрели.
Училище, в сърцата остани...
И догодина пак ни събери.
© Лилия Велчева Всички права запазени