entropy (Венцислав Димов)
19 50
5 янв. 2008 г., 15:13

Среща 

  Поэзия
616 0 4

                                 "Среща"

                            -------------------

 

Веднъж реших във стихове да те възпея,

пленен от твойта красота,

аз исках върху листа чувствата си да излея,

с думи да разкрия любовта.

 

Дари ме ти със щастие безбрежно,

необятно като твоето сърце,

плени ме със усмивката върху лицето нежно,

потънах на очите твои в синьото небе.

 

А косата твоя -

как бих могъл аз толкова красиво нещо да опиша,

сбрала бе лъчите, отразени в капка утринна роса,

стоя пред листа бял, безсилен с думите човешки да напиша

това, което ражда се във моята душа.

 

Докосна ме със поглед във онази лунна вечер

и там, на моста, в тайнството на звездна тишина,

една светкавица проблясна и във късче вечност

дъждът сърцата наши сля.

 

И в миг секундата превърна се в година,

не чувствах нищо, само твоятя целувка, превърнала се в блян,

усетих топлината твоя как през мен премина

и отключи страст, изригнала като вулкан.

© Венцислав Димов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??