Среща
"Среща"
-------------------Веднъж реших във стихове да те възпея,
пленен от твойта красота,
аз исках върху листа чувствата си да излея,
с думи да разкрия любовта.
Дари ме ти със щастие безбрежно,
необятно като твоето сърце,
плени ме със усмивката върху лицето нежно,
потънах на очите твои в синьото небе.
А косата твоя -
как бих могъл аз толкова красиво нещо да опиша,
сбрала бе лъчите, отразени в капка утринна роса,
стоя пред листа бял, безсилен с думите човешки да напиша
това, което ражда се във моята душа.
Докосна ме със поглед във онази лунна вечер
и там, на моста, в тайнството на звездна тишина,
една светкавица проблясна и във късче вечност
дъждът сърцата наши сля.
И в миг секундата превърна се в година,
не чувствах нищо, само твоятя целувка, превърнала се в блян,
усетих топлината твоя как през мен премина
и отключи страст, изригнала като вулкан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Димов Всички права запазени
