eva_32 (Ева Корназова)
110 774
24 июл. 2009 г., 14:55

Среща 

  Поэзия
2407 1 21

Когато се срещнем във някакъв миг,

светът ще притихне застинал

и някак тревожен. И ням. Белолик.

Смутен зад листо от смокиня.

 

Ще бъде привèчер. И залез взривен

над нас ще рани синевата.

И ти ще стоиш мъчаливо пред мен,

а аз... Ще строша тишината

 

във миг, натежал до предел, като плод...

И гръм. После... облак разкъсан.

Дъждовно докосване. Шепот и стон -

молитва за смърт и възкръсване.

 

Така ще се срещнем във някакъв миг.

В тишината преди урагана,

всички утрешни вечери с плам ще спасим,

за да можем във тях да останем...

© Ева Корназова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??