Jul 24, 2009, 2:55 PM
Среща
Когато се срещнем във някакъв миг,
светът ще притихне застинал
и някак тревожен. И ням. Белолик.
Смутен зад листо от смокиня.
Ще бъде привèчер. И залез взривен
над нас ще рани синевата.
И ти ще стоиш мъчаливо пред мен,
а аз... Ще строша тишината
във миг, натежал до предел, като плод...
И гръм. После... облак разкъсан.
Дъждовно докосване. Шепот и стон -
молитва за смърт и възкръсване.
Така ще се срещнем във някакъв миг.
В тишината преди урагана,
всички утрешни вечери с плам ще спасим,
за да можем във тях да останем...
© Ева Корназова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
и този ми хареса, поздрави!
-
Чета с огромно удоволствие...
-
Пишеш прекрасно - удоволствие е да те чета!
-
Чудесен стих, наситен с много чувство! Поздрави!
-
Удоволстиве са стиховете ти!
-
Много е красиво!!! Браво!!!
-
Раздялата е винаги на път,
но моля те мисли за всяка среща,
в която безпогрешната ни плът
осъмваше добра и безпогрешна... -
Разкош! Благодаря за удоволствието!!!
-
Чудесен е, Евче!
-
Браво и от мен!
-
Дано се сбъдне тази среща.
Поздрави -
Разкошен стих!
Пожелавам ти вечност в тази буреносна среща!
Поздрави! -
Прекрасно и много добре нарисувано
Поздрав! -
Ще бъде привèчер. И залез взривен
над нас ще рани синевата.
И ти ще стоиш мъчаливо пред мен,
а аз... Ще строша тишината
Прекрасна картина..
-
Прекрасен стих!
-
Разстрошаващо, възкресяващо и оставащо в паметта!
Поздравления! -
Красив копнеж.
Поздрав! -
Прекрасно!
-
Твърде добре
-
...настръхнах...такива стихове обичам!Много заряд!Поздравления!
-
браво, Ев!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
