Jul 24, 2009, 2:55 PM

Среща

  Poetry
3.1K 1 21

Когато се срещнем във някакъв миг,

светът ще притихне застинал

и някак тревожен. И ням. Белолик.

Смутен зад листо от смокиня.

 

Ще бъде привèчер. И залез взривен

над нас ще рани синевата.

И ти ще стоиш мъчаливо пред мен,

а аз... Ще строша тишината

 

във миг, натежал до предел, като плод...

И гръм. После... облак разкъсан.

Дъждовно докосване. Шепот и стон -

молитва за смърт и възкръсване.

 

Така ще се срещнем във някакъв миг.

В тишината преди урагана,

всички утрешни вечери с плам ще спасим,

за да можем във тях да останем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...