Среща
Когато се срещнем във някакъв миг,
светът ще притихне застинал
и някак тревожен. И ням. Белолик.
Смутен зад листо от смокиня.
Ще бъде привèчер. И залез взривен
над нас ще рани синевата.
И ти ще стоиш мъчаливо пред мен,
а аз... Ще строша тишината
във миг, натежал до предел, като плод...
И гръм. После... облак разкъсан.
Дъждовно докосване. Шепот и стон -
молитва за смърт и възкръсване.
Така ще се срещнем във някакъв миг.
В тишината преди урагана,
всички утрешни вечери с плам ще спасим,
за да можем във тях да останем...
© Ева Корназова All rights reserved.
