24 jul 2009, 14:55

Среща

  Poesía
3.1K 1 21

Когато се срещнем във някакъв миг,

светът ще притихне застинал

и някак тревожен. И ням. Белолик.

Смутен зад листо от смокиня.

 

Ще бъде привèчер. И залез взривен

над нас ще рани синевата.

И ти ще стоиш мъчаливо пред мен,

а аз... Ще строша тишината

 

във миг, натежал до предел, като плод...

И гръм. После... облак разкъсан.

Дъждовно докосване. Шепот и стон -

молитва за смърт и възкръсване.

 

Така ще се срещнем във някакъв миг.

В тишината преди урагана,

всички утрешни вечери с плам ще спасим,

за да можем във тях да останем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....