Среща или разминаване

бялатишина
141 124

17 февр. 2017 г., 12:42 2017-02-21T17:19:19+02:00

Поэзия » Любовная

498 4 7

"Обещавам ти", ми шепнеха очите ти,

"Обещавам ти, отново ще се върна".

А пък моите редяха умолително:

"Ах, наистина ли трябва да си тръгнеш?"

След секунди вече беше много късно.

Опустя земята, стана черно-бяла.

Тишина и мрак. Залезе всяко слънце

и забрави всяка птица, че е пяла.

Всяко място беше някак си... сгрешено.

Всяка моя дума – странна и нелепа.

Нямах нищо. Имах само много време

да вървя сама по същата пътека.

"Обещавам ти", ми шепнеха очите ти.

Но, от страх навярно, мойте ослепяха.

И заминах първа... С шал, тъга и стихове.

Да се върнеш, като каза, не дочаках.

askme

2017-02-27T11:40:52+02:00

Харесах.
KRONOS.1 (Борислав тодоров)

2017-02-21T09:25:10+02:00

Родена си за Поетеса момиче. Всяка една дума ти е на мястото и просто ти идва отвътре. Поздрави от мен.
contessa (Светла Асенова)

2017-02-19T00:45:05+02:00

Хареса ми...
Веси_Еси (Еси)

2017-02-18T08:16:22+02:00

"Тишина и мрак. Залезе всяко слънце
и забрави всяка птица, че е пяла."
Усещането ми е много познато. Поздравления за стихото! Много ми хареса!
djudjii (Жанет Велкова)

2017-02-17T14:23:51+02:00

Много мое звучене. И близко като съдържание.
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-02-17T13:46:55+02:00

Хсресах!
keri-88 (Керанка Иванова)

2017-02-17T13:16:58+02:00

Защоооо? Страхът вреди не само на нас, а и на тези, които обичаме...Добро изпълнение! Поздрави!