17.02.2017 г., 12:42 ч.  

Среща или разминаване 

  Поезия » Любовна
491 4 7

"Обещавам ти", ми шепнеха очите ти,

"Обещавам ти, отново ще се върна". 

А пък моите редяха умолително:

"Ах, наистина ли трябва да си тръгнеш?"

 

След секунди вече беше много късно. 

Опустя земята, стана черно-бяла. 

Тишина и мрак. Залезе всяко слънце

и забрави всяка птица, че е пяла. 

 

Всяко място беше някак си... сгрешено.  

Всяка моя дума – странна и нелепа. 

Нямах нищо. Имах само много време

да вървя сама по същата пътека. 

 

"Обещавам ти", ми шепнеха очите ти. 

Но, от страх навярно, мойте ослепяха.  

И заминах първа... С шал, тъга и стихове. 

Да се върнеш, като каза, не дочаках.  

 

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??