Къде изчезна красотата,
къде отиде нежността,
на мъжките очи мечтата,
въргаля мръсна във пръстта.
От изворите сини стичат,
порои капчици - река,
устата криви не изричат,
ни дума, душата сякаш я сека.
Нима природата ни зла е,
във всеки вложила сърце,
а после в чувствата дълбае,
със женски мърляви ръце.
© Рот Кив Все права защищены