Среща с...

Среща със......

Тя бе красива. Дяволски красива !

Очите и със цвят на кадифе.

Снагата и на горска самодива.

Косите-развълнувано море.

Приседна без покана на дивана

и се усмихна: е, ами сега?

Подаде ми ръка и аз я хванах.

Не се страхувай-каза! С мен ела!

Ще видиш красотата на живота,

на всичко що си сторил до сега!

Това ще бъде твоята Голгота!

Такава ще е твоята съдба!

И ме поведе сред поля омайни

с разцъфнали, ухаещи цветя.

Вървяхме по пътеки скрити, тайни

в безкрайната лазурна синева!

Аз бях щастлив далеч от суетата,

от злобата на грешната Земя!

Свободен бях! Това бе свободата!

Свободна беше моята душа!