Среща с...
Среща със......
Тя бе красива. Дяволски красива !
Очите и със цвят на кадифе.
Снагата и на горска самодива.
Косите-развълнувано море.
Приседна без покана на дивана
и се усмихна: е, ами сега?
Подаде ми ръка и аз я хванах.
Не се страхувай-каза! С мен ела!
Ще видиш красотата на живота,
на всичко що си сторил до сега!
Това ще бъде твоята Голгота!
Такава ще е твоята съдба!
И ме поведе сред поля омайни
с разцъфнали, ухаещи цветя.
Вървяхме по пътеки скрити, тайни
в безкрайната лазурна синева!
Аз бях щастлив далеч от суетата,
от злобата на грешната Земя!
Свободен бях! Това бе свободата!
Свободна беше моята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
